Уважаеми колеги,

На 15.11.2010 г. в МРРБ се проведе среща във връзка със стартирането на достъпа на нотариуса до Национална база данни „Население” на 22.11.2010 г.

На срещата присъстваха – Иван Гетов – гл. дир. на Дирекция „ГРАО” при МРРБ, Венцислав Христов – ръководител на Национална база данни „Население”, преподавателят по нотариално право – Красимир Димитров и Димитър Танев – председател на Съвета на нотариусите.

На основание проведените разговори, Съветът на нотариусите дава следните указания във връзка с точното и еднакво правоприлагане и с оглед улесняване изпълнението на задълженията по чл. 25, ал. 3 от ЗННД.

I. Извършването на справките по чл. 25, ал. 3 от ЗННД в ни най-малка степен не замества или изменя изпълнението на досегашните задължения с оглед представянето на обичайните писмени доказателства – като акт за раждане, акт за смърт, удостоверение за наследници, удостоверение за семейно положение и други.

Естествено, по същия начин тези писмени доказателства трябва да се описват, обозначават (когато законът изисква) в нотариалния акт, в договора за делба и т.н.

II. Справката касае проверка дали представените документи са истински (автентични и верни) или неистински (неавтентични и неверни). В случай че се установи, че определен документ не е автентичен или не е с вярно съдържание, всеки от нас знае какви стъпки трябва да предприеме и кои органи да уведоми.

III. Базата данни „Население” е възможно да съдържа, както всеки регистър фактически грешки. Имаме уверението, че те ще са много по-малко на брой от тези в други регистри, по които ежедневно и рутинно извършваме справки.

Пример: грешка в изписването на името – Мария, а не Марийка; Ана, а не Анна. Не е необходимо нотариусът да спре изповядването на сделката (или изобщо извършване на удостоверяването) до поправяне на грешката в документа или в базата данни. Нотариусът следва да приеме съответния документ – акт за раждане, акт за брак, акт за смърт и да уведоми органа, който го е издал (не Базата данни „Население”), за да се направи съответната промяна в бъдеще. Информационната база данни „Население” служи само за справка – определящи разбира се са издадените документи – те са доказателството, въз основа на които изграждаме убеждението си.

Когато фактическата грешка касае повече букви, цифри или цялото име, трябва да се иска от общината удостоверение за идентичност на имената. Удостоверение за идентичност на имената, нотариусът трябва да изисква (както до сега) винаги, когато се поставя под съмнение идентичността на имената, данните за смърт, раждане, брак и т.н.

Документът за самоличност е единственото писмено доказателство, което установява ЕГН на лицето. При несъответствие на данните от НБД „Население”, актове за раждане, брак и други с документа за самоличност, нотариусът ще е изпълнил абсолютно коректно задължението си, като изпише цифрите, съобразно представения документ за самоличност и уведоми органа издал – акта за раждане, за брак, удостоверение за семейно положение и т.н.

IV. Императивно е изискването на Наредбата, достъпът до системата да е единствено и изключително за служебни цели. Както знаете, неизпълнението на това задължение води до съответните наказания по ЗЗЛД. Наредбата предвижда в чл. 12 възможността да се преустанови достъпа при установяване на нарушение на чл. 2, ал. 2. Против този текст Нотариалната камара нееднократно възрази, поради факта, че преустановяването на достъпа не е наказание по ЗЗЛД и ще направим всичко, което зависи от нас този текст да отпадне. Ако нотариусът черпи информация от НБД „Население” не за служебни цели, не във връзка с работата си, а примерно от някакво любопитство, той трябва да понесе съответното наказание – глоба, така както всички останали граждани.

V. Естеството на работа на нотариуса, целта на Наредбата и промяната на закона (противодействие на измамите) е подчинена изключително на нуждите на правната сигурност. Целта е нотариусът не да не прави, а да прави повече справки.

Нотариусът при проверка трябва да установи единствено, че справката е във връзка с предстоящо или извършено удостоверяване. Естествено нотариусът може да направи справка на всяко лице с негово съгласие. На срещата категорично се потвърди и възможността нотариусът да направи справка и на лице, което не присъства. Пример: купувач иска да направи справка, относно представени документи на продавача, при подписан само предварителен договор. Няма никаква пречка нотариусът да направи такава справка, но той трябва да има единствено доказателство, че тя е за служебни цели. Нотариусът трябва да има данни за лицето, поискало справката  (пълно име, ЕГН) и основанието, на което то е поискало справката (примерно подписан предварителен договор) и подпис на това лице.

Въпросът, който се постави и на семинара в Боровец е  - как нотариусът ще докаже, че справката е за служебни цели? Доказването може да стане в специална книга, дневник за справки, в която се съдържат – пълното име, ЕГН, кратко описание на основанието за справката и подпис на лицето, поискало справката.

Нотариусът нормално притежава при сделките (молбата за издаване на акта, самия акт, документите по нотариалните дела)  и при упълномощаване (по чл. 589, ал. 2 и чл. 590, ал. 4 от ГПК)  всички тези доказателства. Доказателствата, които нотариусът трябва да събира в  повече ще са единствено при поисканите, но неизвършени удостоверявания, да се представи копие (или препис) от основанието, (може и препис – извлечение от първа и последна страница) примерно от един предварителен договор.

VI. Уважаеми колеги, Съветът на нотариусите припомня, че за всяка отделна справка се дължи таксата по т. 16 от Тарифата и поради факта, че тези справки са задължителни, нотариусът следва да таксува по същата точка (съразмерно до колкото е възможно) и платените от него ежемесечни експлоатационни разходи. Експлоатационните разходи са в размер на 60 лева месечно без ДДС – те са в същия размер, както при нашите колеги частните съдебни изпълнители.

Уважаеми колеги, всички поставени от вас въпроси адресирайте на мейла на камарата. На тях ще бъде отговорено след консултиране с лицата участвали в срещата в МРРБ.

Димитър Танев – председател наСъвета на нотариусите наНотариалната камара на Република България